Дъга

Jul 26, 2014, 2:45 PM

Poetry » Love

573 0 0

Дъга
Белите качулки на дъжда
глави са свели срамежливо,
преструвам се под тях, че си тъжа,
а сърцето ми подскача живо.
В локвите разтваря се тъга
в някакво очакване за нежност,
сигурен съм вече – след дъжда
дъга ще ширне своята безбрежност.
Капките ще идат във пръстта,
моите обувките ще са мокри,
бяла, по лицето ми, страстта ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дъга

Want to read more?

Random works