3 ene 2020, 16:03  

Дъга 

  Poesía » Verso libre
1188 0 5

Червен е сокът на живота
обагрил
жадните ми устни.


Оранжево е всичко мое -
плодът
преди да си го вкусил.

В искрящо жълто заслепена съм,
когато
погледна палещото лятно слънце.

Зеленото е пеперуда,
разперила
криле в съня ми.

Във синьо зимата ме милва
и в чистотата ѝ
небето се оглежда.

Индигова нощта примигва -
блещукат в нея
мънички надежди

Виолетовото - път самотен
чертае
за душата и сърцето.

Кристално бели са сълзите,
с които
отмивам цветовете вечер.
 

© Светла Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието! По принцип хич ме няма по формите и обикновено просто ми идва една дума или строфа и всичко останало се излива. Но е интересно човек да си създаде предизвикателства с различни форми
  • Нещо по-различно и интересно.
  • Интересно е! (Обикновено не ме впечатляват некласическите форми, защото няма достатъчно майсторство в тях, но тук ми хареса).
  • yotovava (Валентина Йотова) благодаря! Благодарности и на редактора, който ми го е оцветил
  • хубаво е
Propuestas
: ??:??