Дъга
Червен е сокът на живота
обагрил
жадните ми устни.
Оранжево е всичко мое -
плодът
преди да си го вкусил.
В искрящо жълто заслепена съм,
когато
погледна палещото лятно слънце.
Зеленото е пеперуда,
разперила
криле в съня ми.
Във синьо зимата ме милва
и в чистотата ѝ
небето се оглежда.
Индигова нощта примигва -
блещукат в нея
мънички надежди
Виолетовото - път самотен
чертае
за душата и сърцето.
Кристално бели са сълзите,
с които
отмивам цветовете вечер.
© Светла Нейкова All rights reserved.
