3.01.2020 г., 16:03 ч.  

Дъга 

  Поезия » Свободен стих
1155 0 5

Червен е сокът на живота
обагрил
жадните ми устни.


Оранжево е всичко мое -
плодът
преди да си го вкусил.

В искрящо жълто заслепена съм,
когато
погледна палещото лятно слънце.

Зеленото е пеперуда,
разперила
криле в съня ми.

Във синьо зимата ме милва
и в чистотата ѝ
небето се оглежда.

Индигова нощта примигва -
блещукат в нея
мънички надежди

Виолетовото - път самотен
чертае
за душата и сърцето.

Кристално бели са сълзите,
с които
отмивам цветовете вечер.
 

© Светла Нейкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието! По принцип хич ме няма по формите и обикновено просто ми идва една дума или строфа и всичко останало се излива. Но е интересно човек да си създаде предизвикателства с различни форми
  • Нещо по-различно и интересно.
  • Интересно е! (Обикновено не ме впечатляват некласическите форми, защото няма достатъчно майсторство в тях, но тук ми хареса).
  • yotovava (Валентина Йотова) благодаря! Благодарности и на редактора, който ми го е оцветил
  • хубаво е
Предложения
: ??:??