20 sept 2008, 20:19

Дъгата и птичето

  Poesía
959 0 1
По паважа свети дъжд. Дъгата се  гмурка
в локвите, плискайки се като дете.
Потапя косите ги, тежки от радост.
Картина от цветове,
взета от многоцветното по изгрев небе.
А до локвата - птиче. Сиви са перата.
Едноцветни. Като сълза сред вода.
А синьо-зелената кръв на дъгата
прелива във златна,
налива се с алена красота.
А птичето е протегнало крака.
Нагоре. Към небето. Измито до бяло.
Ноктите са свити, в последна тъга,
тъга по своето небе.
Сърчицето, лишено от крилете си, спряло.
Две крила пречупени, напоени с вода.
Сиви, но тежки от красота.
Красотата на безсмъртната мечта,
красотата на полета
на една неочернена птича душа.
А дъгата със пръсти виолетови
се измъква от локвата кална.
Аленееща от светлина,
тя докосва с коси две счупени крила,
лежащи сиви на паважа...
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш много хубаво зз възрастта си...Прочетох и други твои стихове...Имаш талант!!!Продължавай!!Успех!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....