20.09.2008 г., 20:19

Дъгата и птичето

957 0 1
По паважа свети дъжд. Дъгата се  гмурка
в локвите, плискайки се като дете.
Потапя косите ги, тежки от радост.
Картина от цветове,
взета от многоцветното по изгрев небе.
А до локвата - птиче. Сиви са перата.
Едноцветни. Като сълза сред вода.
А синьо-зелената кръв на дъгата
прелива във златна,
налива се с алена красота.
А птичето е протегнало крака.
Нагоре. Към небето. Измито до бяло.
Ноктите са свити, в последна тъга,
тъга по своето небе.
Сърчицето, лишено от крилете си, спряло.
Две крила пречупени, напоени с вода.
Сиви, но тежки от красота.
Красотата на безсмъртната мечта,
красотата на полета
на една неочернена птича душа.
А дъгата със пръсти виолетови
се измъква от локвата кална.
Аленееща от светлина,
тя докосва с коси две счупени крила,
лежащи сиви на паважа...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ади Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш много хубаво зз възрастта си...Прочетох и други твои стихове...Имаш талант!!!Продължавай!!Успех!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...