20 сент. 2008 г., 20:19

Дъгата и птичето

958 0 1
По паважа свети дъжд. Дъгата се  гмурка
в локвите, плискайки се като дете.
Потапя косите ги, тежки от радост.
Картина от цветове,
взета от многоцветното по изгрев небе.
А до локвата - птиче. Сиви са перата.
Едноцветни. Като сълза сред вода.
А синьо-зелената кръв на дъгата
прелива във златна,
налива се с алена красота.
А птичето е протегнало крака.
Нагоре. Към небето. Измито до бяло.
Ноктите са свити, в последна тъга,
тъга по своето небе.
Сърчицето, лишено от крилете си, спряло.
Две крила пречупени, напоени с вода.
Сиви, но тежки от красота.
Красотата на безсмъртната мечта,
красотата на полета
на една неочернена птича душа.
А дъгата със пръсти виолетови
се измъква от локвата кална.
Аленееща от светлина,
тя докосва с коси две счупени крила,
лежащи сиви на паважа...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш много хубаво зз възрастта си...Прочетох и други твои стихове...Имаш талант!!!Продължавай!!Успех!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...