Дъх последен
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.
Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят.
Сърцето къса сетната си струна
и пари болката в недрата на гръдта.
Обичах те до лудост най-безумно,
жена-дете с вълшебна чистота.
Обичах те, единствен Ангел,
превзел самотните от чакане мечти.
От най-високото небе пристанал,
с неподражаеми от никого черти.
Сега те губя - Дъх последен,
удавен в замъка на моята тъга,
за бъдещето свое непотребен
и тъмна сянка в белотата на снега.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
С възхита към теб!
-
Тъжна изповед, изстрадана болка, споделена с финес!!!
Поздравления за майсторството, Младене! -
Колко красиво! Невероятна поезия! Каква тъга почувствах! Поздравления!!!
-
Всичко е преходно... Само любовта е вечна! Прекрасен стих!
-
Любовта на възрастния мъж е гибелна за младата жена - жестоко, но неоспоримо!
-
Харесвам , че си искрен...но ТИ никога не губиш!!! Чувството е неразделна част от твоите творби !!!
-
Райна, можеш! Чета те с огромно удоволствие! Извинявай, Младене...Страничката е твоя....
-
Чета те винаги с удоволствие....тъжните щрихи насищат с истина и силно чувство - неподправен си в словото! Уникален в посрещането на неизбежната обреченост....искам и аз да мога така...
-
Възхитена съм, Младене! Каквото и да прочета написано от теб то винаги предизвиква у мен възхищение. Всяка дума докосва някоя от струните на сърцето на читателя, оставя го без дъх и дълго, дълго се помни... Респект!
-
Майсторство! Нежност! Болка!
-
Да се докосне човек до твоята любовна лирика е безценно! Изразяваш се с думи, които са различни от общоприетия стандарт, стиховете ти се открояват и така силно въздействат... Винаги когато чета подобно откровение се питам, дали до някаква степен автора не визира себе си, или написаното е плод на неговото душевно състояние, копнеж, мечта! Но каквото и да е, при теб е красиво поднесено! Силни аплодисменти, Младене!
-
В косите на нощта трепти раздяла неказаното се превърна в стих. Светът - достатъчно широк за двама понякога е тесен за един...
Нетипичен е лирическият... Но се е получил хубав лиричен размисъл. -
Много любов, наситена и разбиваща...Хубав стих!
-
Великолепен стих, Младене! Съкровен, изстрадан, вълнуващ... Поставям в любими и те поздравявам!
-
Поздравления за прекрасната ти любовна лирика, Младене!
-
Звучи ми малко не типично за теб, но е много красиво! Много силно въздействащо!
-
Въздишката ми, трябва да е достатъчна тук, Приятелю, нали?!
-
Разчувства ме. Прекрасно! Поздрави!
-
Еха! Младене, очарова ме със този нежен стих! Не съм те виждала в тази светлина, много ми хареса.
-
Мммм..., прекрасна любовна лирика...!!!
"Най-хубавото с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени в анфас." -
Възхищения! Рядка оригиналност и образност, но най-важното - силното въздействие е категорично! В любими!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
превзел самотните от чакане мечти.”
Каквото и да кажа ще е малко... отново съм дълбоко очарована от любовната ти лирика, Младене! Адмирации!!!