vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
16.11.2017 г., 18:12 ч.  

Дъх последен 

  Поезия
2282 19 22

Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.

Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.

Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят.

Сърцето къса сетната си струна
и пари болката в недрата на гръдта.
Обичах те до лудост най-безумно,
жена-дете с вълшебна чистота.

Обичах те, единствен Ангел,
превзел самотните от чакане мечти.
От най-високото небе пристанал,
с неподражаеми от никого черти.

Сега те губя - Дъх последен,
удавен в замъка на моята тъга,
за бъдещето свое непотребен
и тъмна сянка в белотата на снега.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • “Обичах те, единствен Ангел,
    превзел самотните от чакане мечти.”
    Каквото и да кажа ще е малко... отново съм дълбоко очарована от любовната ти лирика, Младене! Адмирации!!!
  • С възхита към теб!
  • Тъжна изповед, изстрадана болка, споделена с финес!!!
    Поздравления за майсторството, Младене!
  • Колко красиво! Невероятна поезия! Каква тъга почувствах! Поздравления!!!
  • Всичко е преходно... Само любовта е вечна! Прекрасен стих!
  • Любовта на възрастния мъж е гибелна за младата жена - жестоко, но неоспоримо!
  • Харесвам , че си искрен...но ТИ никога не губиш!!! Чувството е неразделна част от твоите творби !!!
  • Райна, можеш! Чета те с огромно удоволствие! Извинявай, Младене...Страничката е твоя....
  • Чета те винаги с удоволствие....тъжните щрихи насищат с истина и силно чувство - неподправен си в словото! Уникален в посрещането на неизбежната обреченост....искам и аз да мога така...
  • Възхитена съм, Младене! Каквото и да прочета написано от теб то винаги предизвиква у мен възхищение. Всяка дума докосва някоя от струните на сърцето на читателя, оставя го без дъх и дълго, дълго се помни... Респект!
  • Майсторство! Нежност! Болка!
  • Да се докосне човек до твоята любовна лирика е безценно! Изразяваш се с думи, които са различни от общоприетия стандарт, стиховете ти се открояват и така силно въздействат... Винаги когато чета подобно откровение се питам, дали до някаква степен автора не визира себе си, или написаното е плод на неговото душевно състояние, копнеж, мечта! Но каквото и да е, при теб е красиво поднесено! Силни аплодисменти, Младене!
  • В косите на нощта трепти раздяла неказаното се превърна в стих. Светът - достатъчно широк за двама понякога е тесен за един...

    Нетипичен е лирическият... Но се е получил хубав лиричен размисъл.
  • Много любов, наситена и разбиваща...Хубав стих!
  • Великолепен стих, Младене! Съкровен, изстрадан, вълнуващ... Поставям в любими и те поздравявам!
  • Поздравления за прекрасната ти любовна лирика, Младене!
  • Звучи ми малко не типично за теб, но е много красиво! Много силно въздействащо!
  • Въздишката ми, трябва да е достатъчна тук, Приятелю, нали?!
  • Разчувства ме. Прекрасно! Поздрави!
  • Еха! Младене, очарова ме със този нежен стих! Не съм те виждала в тази светлина, много ми хареса.
  • Мммм..., прекрасна любовна лирика...!!!
    "Най-хубавото с лебедова шия,
    ще оцелее, но встрани от нас -
    на ягодовата полянка, гдето ние
    търкаляхме се впримчени в анфас."
  • Възхищения! Рядка оригиналност и образност, но най-важното - силното въздействие е категорично! В любими!
Предложения
: ??:??