16.11.2017 г., 18:12 ч.  

Дъх последен 

  Поезия
2442 19 22
Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия,
ще оцелее, но встрани от нас -
на ягодовата полянка, гдето ние
търкаляхме се впримчени анфас.
Ти търсиш бъдещето млада,
а аз оставам някъде назад -
зад облаците легнали в засада
върху тревите скрили моя свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??