anarilska (Цветана Качерилска)
22 289
20 nov 2011, 11:42

Дъжд 

  Poesía » Versos blancos
1786 0 10

Дъждът е най-големият самотник.

За да изплаче всичките сълзи,

той чука ту гневно, напористо,

ту плахо, предпазливо

по покривите на надеждите

и по стъклата на страха,

по жадните ни длани,

по устните, с които го улавяме.

Подгонва стъпките ни равни

до прагове за никъде

и отчаян, и меланхоличен,

не спира да вали...

© Цветана Качерилска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??