anarilska (Цветана Качерилска)
22 289
20 нояб. 2011 г., 11:42

Дъжд 

  Поэзия » Белые стихи
1787 0 10

Дъждът е най-големият самотник.

За да изплаче всичките сълзи,

той чука ту гневно, напористо,

ту плахо, предпазливо

по покривите на надеждите

и по стъклата на страха,

по жадните ни длани,

по устните, с които го улавяме.

Подгонва стъпките ни равни

до прагове за никъде

и отчаян, и меланхоличен,

не спира да вали...

© Цветана Качерилска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??