anarilska (Цветана Качерилска)
22 289
Nov 20, 2011, 11:42 AM

Дъжд 

  Poetry » White poetry
1901 0 10
Дъждът е най-големият самотник.
За да изплаче всичките сълзи,
той чука ту гневно, напористо,
ту плахо, предпазливо
по покривите на надеждите
и по стъклата на страха,
по жадните ни длани,
по устните, с които го улавяме.
Подгонва стъпките ни равни
до прагове за никъде
и отчаян, и меланхоличен,
не спира да вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Качерилска All rights reserved.

Random works
: ??:??