anarilska (Цветана Качерилска) anarilska (Цветана Качерилска)
22
Nov 20, 2011, 11:42 AM

Дъжд

2.1K 0 10

Дъждът е най-големият самотник.

За да изплаче всичките сълзи,

той чука ту гневно, напористо,

ту плахо, предпазливо

по покривите на надеждите

и по стъклата на страха,

по жадните ни длани,

по устните, с които го улавяме.

Подгонва стъпките ни равни

до прагове за никъде

и отчаян, и меланхоличен,

не спира да вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Качерилска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0