anarilska (Цветана Качерилска)
22 289
20.11.2011 г., 11:42 ч.

Дъжд 

  Поезия » Бели стихове
1753 0 10

Дъждът е най-големият самотник.

За да изплаче всичките сълзи,

той чука ту гневно, напористо,

ту плахо, предпазливо

по покривите на надеждите

и по стъклата на страха,

по жадните ни длани,

по устните, с които го улавяме.

Подгонва стъпките ни равни

до прагове за никъде

и отчаян, и меланхоличен,

не спира да вали...

© Цветана Качерилска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??