rudin (Иван Христов)
865 1445
7 dic 2015, 22:18  

Дъжд 

  Poesía » Del paisaje
383 0 2

Поглеждам все така

загрижен към небето –

на спусъка – ръка,

пред облачна вендета.

 

Прозрачното платно,

до скоро тук сияло,

бе станало като

космато наметало.

 

А кроткият ветрец,

разхлаждащ потно чело,

нададе вой свиреп

над нивите край село.

 

И едри капки жал,

чертите на браздите

превръщат в локви кал,

че утре клас да диплят.  

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих си сътворил, rudin!!!
    Пожелавам ти ползотворен и цветен ден!


    "Кладенец

    Като кладенец в Сахара,
    с напукани устни,
    чакам цветния дъжд.
    Изрусените чувства
    и малко преструвки
    не пълнят сърцето,
    а само мъждят.
    Протягам ръце,
    но краката са впити
    в бетонните блокове
    от самота.
    Остават неясни,
    даже прикрити,
    стаените стонове
    на любовта.
    Небето нагарча,
    Всеки дъх е изгаряне.
    В очакване тръпне
    лицето за дъжд.
    Като житни стъбла
    се извиват в ридание,
    потните вади,
    преплетени в кръст.
    Празно кънти
    душата ръждясала.
    Скърца веригата от суета.
    Дълбоко, на дъното,
    крия мечтата си,
    а цветия дъжд
    е само мираж."

    Камен Илиев
  • Цял един живот...
Propuestas
: ??:??