7.12.2015 г., 22:18  

Дъжд

590 0 2

Поглеждам все така

загрижен към небето –

на спусъка – ръка,

пред облачна вендета.

 

Прозрачното платно,

до скоро тук сияло,

бе станало като

космато наметало.

 

А кроткият ветрец,

разхлаждащ потно чело,

нададе вой свиреп

над нивите край село.

 

И едри капки жал,

чертите на браздите

превръщат в локви кал,

че утре клас да диплят.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих си сътворил, rudin!!!
    Пожелавам ти ползотворен и цветен ден!


    "Кладенец

    Като кладенец в Сахара,
    с напукани устни,
    чакам цветния дъжд.
    Изрусените чувства
    и малко преструвки
    не пълнят сърцето,
    а само мъждят.
    Протягам ръце,
    но краката са впити
    в бетонните блокове
    от самота.
    Остават неясни,
    даже прикрити,
    стаените стонове
    на любовта.
    Небето нагарча,
    Всеки дъх е изгаряне.
    В очакване тръпне
    лицето за дъжд.
    Като житни стъбла
    се извиват в ридание,
    потните вади,
    преплетени в кръст.
    Празно кънти
    душата ръждясала.
    Скърца веригата от суета.
    Дълбоко, на дъното,
    крия мечтата си,
    а цветия дъжд
    е само мираж."

    Камен Илиев
  • Цял един живот...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...