Дъжд

Поэзия » Пейзажная

595 0 2

Поглеждам все така

загрижен към небето –

на спусъка – ръка,

пред облачна вендета.

Прозрачното платно,

до скоро тук сияло,

бе станало като

космато наметало.

А кроткият ветрец,

разхлаждащ потно чело,

нададе вой свиреп

над нивите край село.

И едри капки жал,

чертите на браздите

превръщат в локви кал,

че утре клас да диплят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

cvqt (Цеца Тодорова)

Прекрасен стих си сътворил, rudin!!!
Пожелавам ти ползотворен и цветен ден!

"Кладенец

Като кладенец в Сахара,
с напукани устни,
чакам цветния дъжд.
Изрусените чувства
и малко преструвки
не пълнят сърцето,
а само мъждят.
Протягам ръце,
но краката са впити
в бетонните блокове
от самота.
Остават неясни,
даже прикрити,
стаените стонове
на любовта.
Небето нагарча,
Всеки дъх е изгаряне.
В очакване тръпне
лицето за дъжд.
Като житни стъбла
се извиват в ридание,
потните вади,
преплетени в кръст.
Празно кънти
душата ръждясала.
Скърца веригата от суета.
Дълбоко, на дъното,
крия мечтата си,
а цветия дъжд
е само мираж."

Камен Илиев

2015-12-09T07:53:05+02:00
Tilenus (Станислав Русев)

Цял един живот...

2015-12-07T23:02:28+02:00