Dec 7, 2015, 10:18 PM  

Дъжд

593 0 2

Поглеждам все така

загрижен към небето –

на спусъка – ръка,

пред облачна вендета.

 

Прозрачното платно,

до скоро тук сияло,

бе станало като

космато наметало.

 

А кроткият ветрец,

разхлаждащ потно чело,

нададе вой свиреп

над нивите край село.

 

И едри капки жал,

чертите на браздите

превръщат в локви кал,

че утре клас да диплят.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих си сътворил, rudin!!!
    Пожелавам ти ползотворен и цветен ден!


    "Кладенец

    Като кладенец в Сахара,
    с напукани устни,
    чакам цветния дъжд.
    Изрусените чувства
    и малко преструвки
    не пълнят сърцето,
    а само мъждят.
    Протягам ръце,
    но краката са впити
    в бетонните блокове
    от самота.
    Остават неясни,
    даже прикрити,
    стаените стонове
    на любовта.
    Небето нагарча,
    Всеки дъх е изгаряне.
    В очакване тръпне
    лицето за дъжд.
    Като житни стъбла
    се извиват в ридание,
    потните вади,
    преплетени в кръст.
    Празно кънти
    душата ръждясала.
    Скърца веригата от суета.
    Дълбоко, на дъното,
    крия мечтата си,
    а цветия дъжд
    е само мираж."

    Камен Илиев
  • Цял един живот...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...