Дъжд
Ти спомняш ли си онзи дъжд
и онази стряха с капчука,
под която с тебе не веднъж
чухме гълъби да гукат?
И ето, пак под тази стряха
един капчук отново ни събра.
И сняг, и дъжд колко ли валяха,
но този дъжд бе дъжд-съдба.
Капчица лицето ти погали,
понечих да я изтрия с ръка.
Лицето ти е лунно бяло,
а капчицата - мъничка сълза.
И сега отново пак вали,
и сме двамата под тази стряха.
Защо ли този дъжд е дъжд-сълзи?
Кой ли времето разплака?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Мишев Todos los derechos reservados
