Ти спомняш ли си онзи дъжд
и онази стряха с капчука,
под която с тебе не веднъж
чухме гълъби да гукат?
И ето, пак под тази стряха
един капчук отново ни събра.
И сняг, и дъжд колко ли валяха,
но този дъжд бе дъжд-съдба.
Капчица лицето ти погали,
понечих да я изтрия с ръка.
Лицето ти е лунно бяло,
а капчицата - мъничка сълза.
И сега отново пак вали,
и сме двамата под тази стряха.
Защо ли този дъжд е дъжд-сълзи?
Кой ли времето разплака?
© Иван Мишев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
