19.12.2009 г., 15:15 ч.

Дъжд 

  Поезия » Любовна
735 1 4

Ти спомняш ли си онзи дъжд

и  онази стряха с капчука,

под която с тебе не веднъж

чухме гълъби да гукат?

И ето, пак под тази стряха

един капчук отново ни събра.

И сняг, и дъжд колко ли валяха,

но този дъжд бе дъжд-съдба.

Капчица лицето ти погали,

понечих да я изтрия с ръка.

Лицето ти е лунно бяло,

а  капчицата - мъничка сълза.

И сега отново пак вали,

и  сме двамата под тази стряха.

Защо ли този дъжд е дъжд-сълзи?

Кой ли времето разплака?

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??