19 дек. 2009 г., 15:15

Дъжд 

  Поэзия » Любовная
738 1 4

Ти спомняш ли си онзи дъжд

и  онази стряха с капчука,

под която с тебе не веднъж

чухме гълъби да гукат?

И ето, пак под тази стряха

един капчук отново ни събра.

И сняг, и дъжд колко ли валяха,

но този дъжд бе дъжд-съдба.

Капчица лицето ти погали,

понечих да я изтрия с ръка.

Лицето ти е лунно бяло,

а  капчицата - мъничка сълза.

И сега отново пак вали,

и  сме двамата под тази стряха.

Защо ли този дъжд е дъжд-сълзи?

Кой ли времето разплака?

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??