20 nov 2007, 23:49

Дъжд 

  Poesía » Otra
712 0 18
 

Колко нощи над мен черно грачиха птиците -

изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.

Запечата прозореца вятърът с есенни листи,

остаря тишината, поисках да бъда сама...

 

Потопи се денят във тъгата последна за лятото.

Притъпи тротоарът поредното чувство за хлад.

В мен вали и пропита в плътта на чинарите,

аз потъвам, неискана, в чуждия град.

 

Оглуша ли? - небето продра се от истини!

Ослепяха антените и прегракна капчукът от стих...

Безпогрешна не бях... може би те измислих...

и дори те обичах - погрешно почти!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??