Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
20.11.2007 г., 23:49 ч.

Дъжд 

  Поезия » Друга
709 0 18
 

Колко нощи над мен черно грачиха птиците -

изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.

Запечата прозореца вятърът с есенни листи,

остаря тишината, поисках да бъда сама...

 

Потопи се денят във тъгата последна за лятото.

Притъпи тротоарът поредното чувство за хлад.

В мен вали и пропита в плътта на чинарите,

аз потъвам, неискана, в чуждия град.

 

Оглуша ли? - небето продра се от истини!

Ослепяха антените и прегракна капчукът от стих...

Безпогрешна не бях... може би те измислих...

и дори те обичах - погрешно почти!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??