Дъжд
Колко нощи над мен черно грачиха птиците -
изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.
Запечата прозореца вятърът с есенни листи,
остаря тишината, поисках да бъда сама...
Потопи се денят във тъгата последна за лятото.
Притъпи тротоарът поредното чувство за хлад.
В мен вали и пропита в плътта на чинарите,
аз потъвам, неискана, в чуждия град.
Оглуша ли? - небето продра се от истини!
Ослепяха антените и прегракна капчукът от стих...
Безпогрешна не бях... може би те измислих...
и дори те обичах - погрешно почти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
