Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Nov 20, 2007, 11:49 PM

Дъжд

  Poetry » Other
862 0 18
 

Колко нощи над мен черно грачиха птиците -

изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.

Запечата прозореца вятърът с есенни листи,

остаря тишината, поисках да бъда сама...

 

Потопи се денят във тъгата последна за лятото.

Притъпи тротоарът поредното чувство за хлад.

В мен вали и пропита в плътта на чинарите,

аз потъвам, неискана, в чуждия град.

 

Оглуша ли? - небето продра се от истини!

Ослепяха антените и прегракна капчукът от стих...

Безпогрешна не бях... може би те измислих...

и дори те обичах - погрешно почти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0