Дъжд
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени
връхлитат те
като гръм,
музика
от душевен
мрак лее се
мелодично.
Дъждът
отмива
само външно
сълзите твои.
Те сливат
се с буря
сърдечна,
остават
мисли
истинни и
голи.
Дъждът
сякаш в
теб безспирно,
силно, но
и тихо, тайно
шумоли.
Тишината
чуваш, река в
душата,
боли, пак
сами.
Дъждът
навява
оназ носталгия
студена,
безмълвен
е човек.
Връщаш
се към спомени
слънчеви,
превърнали
се вече в лед.
Дъждът
отнася,
промива.
И в небето
вижда се
мъгливо
луната,
в огледалото
на локвичка-
отражение на
сянка сива.
© Майчето Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Дъждът не винаги е толкова тъжен, зависи от настроението на човек! Може да е весел, топъл и след него да има дъга 🌈
Хубав стих, Майче!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Да, така е, съгласна съм за дъжда. Аз лично обичам много, когато вали, може да ми носи най-различни емоции😊🌈