Feb 8, 2022, 2:43 PM
Дъжд
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени
връхлитат те
като гръм,
музика
от душевен
мрак лее се
мелодично.
Дъждът
отмива
само външно
сълзите твои.
Те сливат
се с буря
сърдечна,
остават
мисли
истинни и
голи.
Дъждът
сякаш в
теб безспирно,
силно, но
и тихо, тайно
шумоли.
Тишината
чуваш, река в
душата,
боли, пак
сами.
Дъждът
навява
оназ носталгия
студена,
безмълвен
е човек.
Връщаш
се към спомени
слънчеви,
превърнали
се вече в лед.
Дъждът
отнася,
промива.
И в небето
вижда се
мъгливо
луната,
в огледалото
на локвичка-
отражение на
сянка сива.
© Майчето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Дъждът не винаги е толкова тъжен, зависи от настроението на човек! Може да е весел, топъл и след него да има дъга 🌈
Хубав стих, Майче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да, така е, съгласна съм за дъжда. Аз лично обичам много, когато вали, може да ми носи най-различни емоции😊🌈