MayaKoleva (Майчето)
62 96
8.02.2022 г., 14:43 ч.

Дъжд 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
396 0 2

Дъждът се

сипе проливно,

после спокойно,

трагично.

Спомени 

връхлитат те

като гръм,

музика

от душевен 

мрак лее се 

мелодично.

 

Дъждът

отмива 

само външно

сълзите твои.

Те сливат 

се с буря 

сърдечна,

остават

мисли 

истинни и 

голи.

 

Дъждът

сякаш в

теб безспирно,

силно, но

и тихо, тайно

шумоли.

Тишината

чуваш, река в

душата, 

боли, пак 

сами.

 

Дъждът 

навява 

оназ носталгия

студена,

безмълвен 

е човек.

Връщаш 

се към спомени

слънчеви,

превърнали

се вече в лед.

 

Дъждът 

отнася,

промива.

И в небето

вижда се

мъгливо 

луната,

в огледалото

на локвичка-

отражение на

сянка сива.

© Майчето Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
    Да, така е, съгласна съм за дъжда. Аз лично обичам много, когато вали, може да ми носи най-различни емоции😊🌈
  • Дъждът не винаги е толкова тъжен, зависи от настроението на човек! Може да е весел, топъл и след него да има дъга 🌈
    Хубав стих, Майче!
Предложения
: ??:??