17 nov 2007, 11:39

Дъжд

  Poesía
616 0 7
                        
                                       ДЪЖД

             Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
             клоните сиви, тъжно надничат...
             А дъждът вали, вали, вали...
             Мисълта, като ручей тихо се изтича...

             Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
             бълбучки шумят, ех, надежда...
             Дали ще отмиеш тревоги?!...
             Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...

              А къпят с бистра, дъждовна сълзица, 
              капчици по близката елица...         
              Ще  можеш, Дъжд, пак с надежда,
              душа да избистря... и  тъга се отвежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...