Дъжд
ДЪЖД
Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
клоните сиви, тъжно надничат...
А дъждът вали, вали, вали...
Мисълта, като ручей тихо се изтича...
Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
бълбучки шумят, ех, надежда...
Дали ще отмиеш тревоги?!...
Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...
А къпят с бистра, дъждовна сълзица,
капчици по близката елица...
Ще можеш, Дъжд, пак с надежда,
душа да избистря... и тъга се отвежда...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены
