калчева (Елена Калчева) калчева (Елена Калчева)
2 332
Nov 17, 2007, 11:39 AM

Дъжд

  Poetry
618 0 7
                        
                                       ДЪЖД

             Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
             клоните сиви, тъжно надничат...
             А дъждът вали, вали, вали...
             Мисълта, като ручей тихо се изтича...

             Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
             бълбучки шумят, ех, надежда...
             Дали ще отмиеш тревоги?!...
             Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...

              А къпят с бистра, дъждовна сълзица, 
              капчици по близката елица...         
              Ще  можеш, Дъжд, пак с надежда,
              душа да избистря... и  тъга се отвежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0