Nov 17, 2007, 11:39 AM

Дъжд

  Poetry
621 0 7
                        
                                       ДЪЖД

             Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
             клоните сиви, тъжно надничат...
             А дъждът вали, вали, вали...
             Мисълта, като ручей тихо се изтича...

             Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
             бълбучки шумят, ех, надежда...
             Дали ще отмиеш тревоги?!...
             Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...

              А къпят с бистра, дъждовна сълзица, 
              капчици по близката елица...         
              Ще  можеш, Дъжд, пак с надежда,
              душа да избистря... и  тъга се отвежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...