17.11.2007 г., 11:39

Дъжд

622 0 7
                        
                                       ДЪЖД

             Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
             клоните сиви, тъжно надничат...
             А дъждът вали, вали, вали...
             Мисълта, като ручей тихо се изтича...

             Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
             бълбучки шумят, ех, надежда...
             Дали ще отмиеш тревоги?!...
             Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...

              А къпят с бистра, дъждовна сълзица, 
              капчици по близката елица...         
              Ще  можеш, Дъжд, пак с надежда,
              душа да избистря... и  тъга се отвежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...