17.11.2007 г., 11:39

Дъжд

615 0 7
                        
                                       ДЪЖД

             Капки дъждовни, по прозореца се стичат,
             клоните сиви, тъжно надничат...
             А дъждът вали, вали, вали...
             Мисълта, като ручей тихо се изтича...

             Погледът ми плавно, по пътя се свежда,
             бълбучки шумят, ех, надежда...
             Дали ще отмиеш тревоги?!...
             Скачат в дъжда птички, мокри, босоноги...

              А къпят с бистра, дъждовна сълзица, 
              капчици по близката елица...         
              Ще  можеш, Дъжд, пак с надежда,
              душа да избистря... и  тъга се отвежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...