И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Заплака дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
И ябълката скърши клон –
с надежда да помаха.
Закапа дъжд. И моят дом
на тръгване заплака.
Човешки глезотии! Щях
да казвам, а забравих:
във скринчето остана смях.
На тебе го оставих.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados