Sep 12, 2010, 12:22 PM

Дъжд есенен 

  Poetry » Other
2711 3 36

И тя си тръгна. Мълчешком.

Надеждата ми плаха.

Заплака дъжд над моя дом.

Студен и тих закапа.

 

И ябълката скърши клон –

с надежда да помаха.

Закапа дъжд. И моят дом

на тръгване заплака.

 

Човешки глезотии! Щях

да казвам, а забравих:

във скринчето остана смях.

На тебе го оставих.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??