И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Заплака дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
И ябълката скърши клон –
с надежда да помаха.
Закапа дъжд. И моят дом
на тръгване заплака.
Човешки глезотии! Щях
да казвам, а забравих:
във скринчето остана смях.
На тебе го оставих.
© Райчо Русев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
