12.09.2010 г., 12:22 ч.

Дъжд есенен 

  Поезия » Друга
2509 3 36

И тя си тръгна. Мълчешком.

Надеждата ми плаха.

Заплака дъжд над моя дом.

Студен и тих закапа.

 

И ябълката скърши клон –

с надежда да помаха.

Закапа дъжд. И моят дом

на тръгване заплака.

 

Човешки глезотии! Щях

да казвам, а забравих:

във скринчето остана смях.

На тебе го оставих.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??