Дъжд и светъл прозорец
Някога насред времето,
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.
Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.
На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше.
Нощта пиеше черното мляко
и растеше, растеше, растеше...
Във каквото и да се повторим,
до свършека на света -
ти ще бъдеш пак оня прозорец,
аз ще бъда навънка дъжда.
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.
Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.
На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше.
Нощта пиеше черното мляко
и растеше, растеше, растеше...
Във каквото и да се повторим,
до свършека на света -
ти ще бъдеш пак оня прозорец,
аз ще бъда навънка дъжда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
Весели празници!
