rajsun (Райчо Русев)
541 1380
17 abr 2009, 7:22

Дъжд и светъл прозорец 

  Poesía » De amor
738 0 20
Някога насред времето,
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.

Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.

На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше.
Нощта пиеше черното мляко
и растеше, растеше, растеше...

Във каквото и да се повторим,
до свършека на света -
ти ще бъдеш пак оня прозорец,
аз ще бъда навънка дъжда.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??