Apr 17, 2009, 7:22 AM

Дъжд и светъл прозорец

  Poetry » Love
877 0 20
Някога насред времето,
някъде на света,
дъжд валя.
И бе тъмна и шеметна
самота.

Хлопна прозорец на вятъра.
На ледена бучка се свих:
в стаята имаше някой.
В стаята светеше.
Ти.

На капки, на струйки, на сляпо
вънка времето се топеше.
Нощта пиеше черното мляко
и растеше, растеше, растеше...

Във каквото и да се повторим,
до свършека на света -
ти ще бъдеш пак оня прозорец,
аз ще бъда навънка дъжда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...