koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
19 sept 2017, 22:06

Дъжд от сяра 

  Poesía » Civil
349 0 4

А беше слънчево до вчера

и климатът ни бе добър.

Настъпи някаква химера –

потънахме в открит кахър.

 

Нахлуха облаци от запад

и климатът се развали.

Че замириса и на лапад,

и почна лошо да вали.

 

Дъждът мирише все на сяра –

непоносима гнусота.

За миг уби той наш'та вяра

във утрешната ни мечта.

 

А синоптиците – безсилни,

не могат да го обяснят.

Уж щели сме да станем силни,

нещата щом се изяснят.

 

И още сярата ни трови,

и няма излаз на море.

И будим се с проблеми нови,

и с мисъл страшна: да се мре...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря. Момичета, за отзивите и оценките!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав празничен ден!
  • Добре си поднесъл идеята си, Колич! Поздравления!
  • Харесах идеите в стихотворението, а мисълта не е страшна, когато вече сме умрели... отвътре.
    Поздравления за хубавите редове!
  • Дано това да не е единствения изход, Никола!
Propuestas
: ??:??