Sep 19, 2017, 10:06 PM

Дъжд от сяра

  Poetry » Civic
506 0 4

А беше слънчево до вчера

и климатът ни бе добър.

Настъпи някаква химера –

потънахме в открит кахър.

 

Нахлуха облаци от запад

и климатът се развали.

Че замириса и на лапад,

и почна лошо да вали.

 

Дъждът мирише все на сяра –

непоносима гнусота.

За миг уби той наш'та вяра

във утрешната ни мечта.

 

А синоптиците – безсилни,

не могат да го обяснят.

Уж щели сме да станем силни,

нещата щом се изяснят.

 

И още сярата ни трови,

и няма излаз на море.

И будим се с проблеми нови,

и с мисъл страшна: да се мре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря. Момичета, за отзивите и оценките!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав празничен ден!
  • Добре си поднесъл идеята си, Колич! Поздравления!
  • Харесах идеите в стихотворението, а мисълта не е страшна, когато вече сме умрели... отвътре.
    Поздравления за хубавите редове!
  • Дано това да не е единствения изход, Никола!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...