Sep 19, 2017, 10:06 PM

Дъжд от сяра

  Poetry » Civic
510 0 4

А беше слънчево до вчера

и климатът ни бе добър.

Настъпи някаква химера –

потънахме в открит кахър.

 

Нахлуха облаци от запад

и климатът се развали.

Че замириса и на лапад,

и почна лошо да вали.

 

Дъждът мирише все на сяра –

непоносима гнусота.

За миг уби той наш'та вяра

във утрешната ни мечта.

 

А синоптиците – безсилни,

не могат да го обяснят.

Уж щели сме да станем силни,

нещата щом се изяснят.

 

И още сярата ни трови,

и няма излаз на море.

И будим се с проблеми нови,

и с мисъл страшна: да се мре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря. Момичета, за отзивите и оценките!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав празничен ден!
  • Добре си поднесъл идеята си, Колич! Поздравления!
  • Харесах идеите в стихотворението, а мисълта не е страшна, когато вече сме умрели... отвътре.
    Поздравления за хубавите редове!
  • Дано това да не е единствения изход, Никола!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...