Дъжд от сяра

Sep 19, 2017, 10:06 PM

Poetry » Civilian

347 0 4

А беше слънчево до вчера

и климатът ни бе добър.

Настъпи някаква химера –

потънахме в открит кахър.

Нахлуха облаци от запад

и климатът се развали.

Че замириса и на лапад,

и почна лошо да вали.

Дъждът мирише все на сяра –

непоносима гнусота.

За миг уби той наш'та вяра

във утрешната ни мечта.

А синоптиците – безсилни,

не могат да го обяснят.

Уж щели сме да станем силни,

нещата щом се изяснят.

И още сярата ни трови,

и няма излаз на море.

И будим се с проблеми нови,

и с мисъл страшна: да се мре...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

koli4a (Никола Апостолов)

2017-09-22T06:18:23+03:00

Благодаря. Момичета, за отзивите и оценките!
Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав празничен ден!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-09-20T17:54:15+03:00

Добре си поднесъл идеята си, Колич! Поздравления!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-09-19T23:45:39+03:00

Харесах идеите в стихотворението, а мисълта не е страшна, когато вече сме умрели... отвътре.
Поздравления за хубавите редове!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-09-19T22:52:46+03:00

Дано това да не е единствения изход, Никола!