19 сент. 2017 г., 22:06

Дъжд от сяра

511 0 4

А беше слънчево до вчера

и климатът ни бе добър.

Настъпи някаква химера –

потънахме в открит кахър.

 

Нахлуха облаци от запад

и климатът се развали.

Че замириса и на лапад,

и почна лошо да вали.

 

Дъждът мирише все на сяра –

непоносима гнусота.

За миг уби той наш'та вяра

във утрешната ни мечта.

 

А синоптиците – безсилни,

не могат да го обяснят.

Уж щели сме да станем силни,

нещата щом се изяснят.

 

И още сярата ни трови,

и няма излаз на море.

И будим се с проблеми нови,

и с мисъл страшна: да се мре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря. Момичета, за отзивите и оценките!
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен и хубав празничен ден!
  • Добре си поднесъл идеята си, Колич! Поздравления!
  • Харесах идеите в стихотворението, а мисълта не е страшна, когато вече сме умрели... отвътре.
    Поздравления за хубавите редове!
  • Дано това да не е единствения изход, Никола!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...