Дъжд от сяра
А беше слънчево до вчера
и климатът ни бе добър.
Настъпи някаква химера –
потънахме в открит кахър.
Нахлуха облаци от запад
и климатът се развали.
Че замириса и на лапад,
и почна лошо да вали.
Дъждът мирише все на сяра –
непоносима гнусота.
За миг уби той наш'та вяра
във утрешната ни мечта.
А синоптиците – безсилни,
не могат да го обяснят.
Уж щели сме да станем силни,
нещата щом се изяснят.
И още сярата ни трови,
и няма излаз на море.
И будим се с проблеми нови,
и с мисъл страшна: да се мре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
