Порязах думите със острието на сърцето. Потекоха в реки набъбнали от дъждове, които в мен изтичат извън времето, и смислието на това ми битие. И само вятърът единствен ме разбра, когато приютих го във душата,. Вселена подари ми за крила, небе и лято за свободното ми, волно ято. Завеси бели бяха ми мечтите, които спусках пред очите във мъгли, развързвах себе си извън пространството, и скитах лунна в необятни ширини. Разбивах крепости от нрави и привички. Не чаках друг, аз трябваше да избера какво е щастие... любов или измислици, готова в огъня му да горя... Покълваха в очите ми надежди, които плуваха в зора от светлина. От острото на думите в сърцето потичам в дъжд със име на Жена.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Избрах и разбрах