Дъжд със име на Жена
Порязах думите
със острието на сърцето.
Потекоха в реки
набъбнали от дъждове,
които в мен
изтичат извън времето,
и смислието
на това ми битие.
И само вятърът
единствен ме разбра,
когато приютих го
във душата,.
Вселена подари ми
за крила,
небе и лято
за свободното ми,
волно ято.
Завеси бели
бяха ми мечтите,
които спусках пред очите
във мъгли,
развързвах себе си
извън пространството,
и скитах лунна
в необятни ширини.
Разбивах крепости
от нрави и привички.
Не чаках друг,
аз трябваше да избера
какво е щастие...
любов или измислици,
готова в огъня му да горя...
Покълваха в очите ми
надежди,
които плуваха
в зора от светлина.
От острото на думите
в сърцето
потичам в дъжд
със име на Жена.
със острието на сърцето.
Потекоха в реки
набъбнали от дъждове,
които в мен
изтичат извън времето,
и смислието
на това ми битие.
И само вятърът
единствен ме разбра,
когато приютих го
във душата,.
Вселена подари ми
за крила,
небе и лято
за свободното ми,
волно ято.
Завеси бели
бяха ми мечтите,
които спусках пред очите
във мъгли,
развързвах себе си
извън пространството,
и скитах лунна
в необятни ширини.
Разбивах крепости
от нрави и привички.
Не чаках друг,
аз трябваше да избера
какво е щастие...
любов или измислици,
готова в огъня му да горя...
Покълваха в очите ми
надежди,
които плуваха
в зора от светлина.
От острото на думите
в сърцето
потичам в дъжд
със име на Жена.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
