13 ago 2006, 11:47

ДЪЖДОВЕН ПЛАЧ

  Poesía
984 0 5

 

Вън вали,

а сърцето ми за теб мълви.

Плаче то,

самотно в тъмнината,

а дъжда измива

следите от тъгата.

Викове разкъсват

душата ми малка

и дъжда наранява

с всяка своя капка.

*

Трудно е

да се владея,

скоро - знам - 

ще полудея!

И дори раните

да заздравеят,

дълбоки белези

ще зеят.

А тях дъжда

не ще измие,

спомен вечен

в тях се крие!

 31.07.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Пл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси ради!!!хубаво е да срешнеш хора,които те разбират,а аз търся в този сайт точно това.МЕРСИ още веднъж
  • пиша това,което чувствам и както го чувствам.Понякога пиша по-хубави текстове,друг път не чак толкова добри.Също не обичам да си преработвам текстовете,оставям ги така както съм ги написала на момента,както съм го чувствала.Не се боря за някакво велико признание,напротив.Пиша,за да ми олекне,защото има мигове,в които листа и химикалката,са най-добрите ти приятели....това е.НЯМАМ нищо против коментарите ви,и разбира се ще се замисля върху тях
  • Не е лошо, но малко ми прилича на фолк текст(което също не е лошо). Направи нещо по-добро! Ти го можеш отлично. Сега няма да те оценя...
  • Здравей, Марина!
    Прегледах текстовете ти!
    Възхитена съм от чистотата на твоята душевност!
    Предвид негативните коментари искам да ти кажа:
    -Не се отказвай!Всяко начало е трудно,но ти ще успееш,защото носиш красотата в душата си!
  • Не ни разочаровай-поработи!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...