13 авг. 2006 г., 11:47

ДЪЖДОВЕН ПЛАЧ

983 0 5

 

Вън вали,

а сърцето ми за теб мълви.

Плаче то,

самотно в тъмнината,

а дъжда измива

следите от тъгата.

Викове разкъсват

душата ми малка

и дъжда наранява

с всяка своя капка.

*

Трудно е

да се владея,

скоро - знам - 

ще полудея!

И дори раните

да заздравеят,

дълбоки белези

ще зеят.

А тях дъжда

не ще измие,

спомен вечен

в тях се крие!

 31.07.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Пл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси ради!!!хубаво е да срешнеш хора,които те разбират,а аз търся в този сайт точно това.МЕРСИ още веднъж
  • пиша това,което чувствам и както го чувствам.Понякога пиша по-хубави текстове,друг път не чак толкова добри.Също не обичам да си преработвам текстовете,оставям ги така както съм ги написала на момента,както съм го чувствала.Не се боря за някакво велико признание,напротив.Пиша,за да ми олекне,защото има мигове,в които листа и химикалката,са най-добрите ти приятели....това е.НЯМАМ нищо против коментарите ви,и разбира се ще се замисля върху тях
  • Не е лошо, но малко ми прилича на фолк текст(което също не е лошо). Направи нещо по-добро! Ти го можеш отлично. Сега няма да те оценя...
  • Здравей, Марина!
    Прегледах текстовете ти!
    Възхитена съм от чистотата на твоята душевност!
    Предвид негативните коментари искам да ти кажа:
    -Не се отказвай!Всяко начало е трудно,но ти ще успееш,защото носиш красотата в душата си!
  • Не ни разочаровай-поработи!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...