Вън вали,
а сърцето ми за теб мълви.
Плаче то,
самотно в тъмнината,
а дъжда измива
следите от тъгата.
Викове разкъсват
душата ми малка
и дъжда наранява
с всяка своя капка.
*
Трудно е
да се владея,
скоро - знам -
ще полудея!
И дори раните
да заздравеят,
дълбоки белези
ще зеят.
А тях дъжда
не ще измие,
спомен вечен
в тях се крие!
31.07.2006
© Марина Пл All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
