Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета,
със благ повей, на теб привичен,
препускаш ту по-мудно, ту по-лудо,
пътуването е защо, защо все трудно?
И цял от плът и дух си, роза кървава,
и пласт след пласт ти ломиш пърхаво.
С тиради страстни пътя си разчистваш,
откриваш бели, розови съцветия, ...