3.07.2008 г., 14:06 ч.

Дъждовна капка 

  Поезия » Философска
817 0 15
Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета,
със благ повей, на теб привичен,
препускаш ту по-мудно, ту по-лудо,
пътуването е защо, защо все трудно?
И цял от плът и дух си, роза кървава,
и пласт след пласт ти ломиш пърхаво.
С тиради страстни пътя си разчистваш,
откриваш бели, розови съцветия,
пробиваш гланца мрачно- черен, нощен...
Мембрана тънка си, опиянена още, още...
Оставяш там цигулковия глас на порива,
дъждовна капка, не стекла се от покрива!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??