Jul 3, 2008, 2:06 PM

Дъждовна капка 

  Poetry » Phylosophy
808 0 15
Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето... и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета,
със благ повей, на теб привичен,
препускаш ту по-мудно, ту по-лудо,
пътуването е защо, защо все трудно?
И цял от плът и дух си, роза кървава,
и пласт след пласт ти ломиш пърхаво.
С тиради страстни пътя си разчистваш,
откриваш бели, розови съцветия,
пробиваш гланца мрачно- черен, нощен...
Мембрана тънка си, опиянена още, още...
Оставяш там цигулковия глас на порива,
дъждовна капка, не стекла се от покрива!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??