30 nov 2010, 21:32

Дъждовна лудост 

  Poesía » De amor
604 0 0

Притихнала в поройната стихийност на милващите ти слова,
стоя възторжено - невярваща,
че точно  върху мен
е заваляла   душата ти обично. Всеотдайно
очите  ми, примиращи от влюбеност,
се сливаха с пороя ти в безумност
и сгушила глава на рамото,
при теб на сигурно, във сбъднатост мечтана,
си пожелавах време на дъждовна лудост!

© МИСИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??