Притихнала в поройната стихийност на милващите ти слова,
стоя възторжено - невярваща,
че точно върху мен
е заваляла душата ти обично. Всеотдайно
очите ми, примиращи от влюбеност,
се сливаха с пороя ти в безумност
и сгушила глава на рамото,
при теб на сигурно, във сбъднатост мечтана,
си пожелавах време на дъждовна лудост!
© МИСИЯ Всички права запазени