Дъждовна лудост
1K
0
0
Притихнала в поройната стихийност на милващите ти слова,
стоя възторжено - невярваща,
че точно върху мен
е заваляла душата ти обично. Всеотдайно
очите ми, примиращи от влюбеност,
се сливаха с пороя ти в безумност
и сгушила глава на рамото,
при теб на сигурно, във сбъднатост мечтана,
си пожелавах време на дъждовна лудост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МИСИЯ Всички права запазени
